сряда, 23 януари 2008 г.

Snimki


герб




Магдебургската катедрала









Традиционна къща в Германия













Коледен пазар









Носия в Баден-Вюртемберг











Носии в Бремен










Баварски традиционни носии









знаме






























































































































































































































































































































































































































































































































Немска кухня

Немците са известни с традиционната си храна,като трябва да се отбележи,че тяхното меню до голяма степен също е следствие от природните условия по земите им.На първо място немзите се отличават с вкусните си местни изделия- колбаси,кремверши,леберкези,вурстове и други.
Немската кухня е многообразна и варира значително според региона. Най - общо казано картофите, зелето и свинското месо са широко разпространени. Основните ястия като цяло са тежки и калорични, благодарение на широкото използване на свинско месо и бекон.
В немската кухня, както и в повечето западноевропейски кухни, се забелязва влиянието на кулинарното изкуство от съседните страни, предимно чешко, австрийско и швейцарско.Немците обичат ястия, приготвени със свинско (което обикновено се поднася със зеле) и с телешко месо. Свинските крачета и печената гъска са едни от най-популярните за немската кухня специалитети. Птиците се приготвят по обичайните начини, но особен интерес предизвиква комбинирането на печена гъска с компот. Германия е известна и със своите вурстове (салами) и франкфуртери (кренвирши). Сладкарството е известно с традиционните си немски специалитети — например дрезденският коледен кейк със стафиди.
По поречието на Рейн се отглеждат лозя и е развито винопроизводството.

Жилища

Оригиналните селски къщи в Германия са с дървен скелет,а между гредитеса иззидани тухли.Алемански тип къщи се срещат в провинция Баден- Вютенберг.Тези къщи са били построени в миналото изцяло от дърво.
Алпийски тип къщи се срещат в Горна Бавария.Те се отличават с острите си покриви, които се спускат до земята.Формата на покривите е наложена от прородните условия в този регион, където падат обилни снеговалежи.
В Източна Германия се срещат и къщи, които са подобни на тези в селските региони на Полша.Тези къщи се наричат лаубенхауз. Входовете им са откъм тясната стена на сградите и са с навеси,подпряни на дървени стълбове.

Официални празници

01.01. - Нова година
25.03. - Разпети петък
27.03. - 28.03. - Великден
01.05. - Първи май
05.05. - Възнесение Господне
15.05. - 16.05. - Петдесетница
15.08. - Успение на Пресвета Богородица (само в Бавария и Саарландия)
03.10. - Национален празник на Германия
31.10. - Ден на реформацията (само в Бранденбург, Мекленбург-Форпомерн, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия)
01.11. - Вси Светии (само в Баден-Вюртемберг, Бавария, Северен Рейн-Вестфалия, Рейнланд-Пфалц и Саарландия)
25.12. - 26.12. - Коледа

Традиционни празници

Коледа
Това е един от най-важните празници в страната. На Nikolaus (Никулден, 6-ти декември) се раздават торбички с бонбони както на децата.
В четирите седмици преди Рождеството се наричат Адвент, Advent( oт лат. Пришествие) във всеки град в Германия се организира традиционният базар. Първоначално той имал за цел да снабдява жителите със зимнина и пособия за мразовитото време, но в течение на годините се превръща в панаир. Типичният коледен базар обикновено се състои от дървени къщички, строени по главните улици и площади на града.(Пазарът в Нюрнберг е един от най-старите и най-големите в Европа.).От тях занаятчии продават всякакви неща - от наденички и сладки до украси за елхата и дървени дрънкулки. Задължителен елемент са щандовете с лакомства ,сладкиши и меденките с най-различни подправки, предимно канела и анасон. На коледния базар ще откриете и захарен памук, шоколадови фигурки, печени бадеми и кестени, марципан.

Най-известните Коледни пазари в Германия са в градовете Нюрнберг, Дрезден, Щутгарт и Дортмунд. По това време на годината Нюрнберг и Дрезден биват посещавани от около два милиона туристи, докато Щутгарт е посетен от 3,6 милиона през 2005 г. Щутгартският Коледен пазар съществува от 1692 г. и е изграден от 270 павилиона, разположени в историческата част на града. Коледният пазар в Дрезден съществува от 1434 г. и е най-старият в Германия.

Коледният пазар в Дортмунд с над 300 павилиона също се нарежда сред най-големите в Германия. От 1997 г. управата на града издига най-голямото коледно дърво в света. Четиридесет и пет метровата елха всъщност е съставена от около 1700 отделни дръвчета, подредени под формата на пирамида

Традицията да се украсяват елхи всъщност е немска и през 80-те години на XIX век в Тюрингия майсторите стъклари открили техниката за производство на стъклени камбанки, топки и други украси за елхата.

Коледните ястия включват Christstollen (хляб замесен със стафиди, бадеми и сушени плодове), Lebkuchen (сладкиш подправен с джинджифил), Rumtopf (летни плодове, запазени в ром и сервирани върху торта или сладолед), Glühwein ( греяно вино) и марципан в различни форми. Наред с кулинарните изкушения се предлагат множество сувенири, дрехи, кожени изделия, голяма част от които ръчно изработени.

Безспорно най-известният и най-големият Коледен пазар е този в Нюрнберг. Не се знае със сигурност от кога точно се провежда Коледният пазар, но най-старото свидетелство за съществуването му е от 1628 г. Приема се обаче, че пазарът е съществувал още през 1530 г. Всяка година той се открива от Коледния ангел с пролог, последната версия на който е написан след Втората световна война от главния драматург на Нюрнбергския театър. За Коледен ангел в последните години се избира момиче на 16 – 19 години, което изпълнява тази роля в продължение на две години. Самият Коледен пазар е един от най-големите със своите над 180 красиво украсени дървени щанда. Всяка година градската управа раздава награди на най-красиво украсените коледни павилиони.

Карнавал(Fasching) Този карнавал, който се провежда преди Великите пости, трае от ноември до март. Това е повече сезон, отколкото празник, и германците го празнуват с огромно удоволствие. Празникът датира от древни времена, когато се е вярвало, че зимните духове трябва да се изгонят, за да дойде пролетта. Fasching е известен също така като die Tollen Tage ( „ лудите дни“).Трите основни дни на Fasching са Weiber Fastnacht (когато жените могат да срязват надве вратовръзките на всички мъже, които видят); Розовият понеделник (Rosenmontag – денят на големите паради) и Fastnacht, което буквално означава “ Нощ на постене” но всъщност хората ядат, пият и шумно се веселят от сърце цял ден и цяла вечер.Танците свършват точно в полунощ, когато Пепеляната сряда (Aschermittwoch – Чиста сряда след Заговезни) известява началото на постите. В провинция Рейн карнавалът е през октомври, а тогава е известният мюнхенски Oktoberfest.
Октобърфест е шестнадесет дневен фестивал,които се проивежда всяка година в Мюнхен ( Бавария ) края на септември – средата на октомври.


Великден
Великден в Германия се предшества от Страстния петък. Много немци в този ден ядат риба. В съботната вечер се пали голям пасхален огън. Около него се събират много хора - той е символ на края на зимата и изгаря всички зли помисли.


Биреният фест - нощта срещу 1-ви хората пият бира, цапат чуждите автомобили със сметана и увиват всичко, което им попадне пред очите с тоалетна хартия, същинско разхищение.

Образование

Германия има богата история в Образованието. В далечната 1386 година е град Хайделберг е създаден Хайделбергският университет който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Но славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Рядко може да се намери университет, който е дал на света 8 носители на Нобелова награда. Хайделбергският университет е основан от Рупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински Ruperto-Carola-Universität - Руперто-Карола университет

Език и култура

Германците са от германска езикова група. Официален език е немския. В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английски и френски. Германия има значителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетховен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоимпресионистът Георг Баселиц. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник. След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си опери.

Религия

Германия е люлката на Реформацията, започната от Мартин Лютер в началото на XVI век. В момента протестантството и католицизма имат равно влияние - по 33% от населението на страната. Поради емиграцията, в Германия има и значителни други общности, от които най-силна е мюсюлманската. Православните християни са представени от няколко църкви, обединени в Комисия на православните църкви в Германия
Конфесионален състав - християни - 96.2 % (от тях протестанти - 58.3 %, католици - 40.5 %, православни - 0.9 %, други - 0.3 %), мюсюлмани (сунити) - 2.8 %, юдаисти - 0.1 %, други - 0.9 %.

Православието в Германия
Федерална република Германия е страната с най-голям брой православни християни в Европа, като изключим традиционно православните източноевропейски страни и Балканите. С това Православната църква е не само третата по големина християнска църква, макар и със значителна разлика, от двете традиционни вероизповедания в страната. Оттук идва и утвърждаването на Православието на немска земя, което има важно бъдещо значение за цялото Православие. Днес към семейството на Православната църква в Германия принадлежат осем епархии, които имат седалища във Федерална република Германия. Заедно те представят единството на православните християни в тази страна. Всичките осем епархии се намират под юрисдикцията на автокефалните църкви в старата си родина, но в последните години са развили все по-тесни структури за съвместна работа в Германия. Така през 1994 г. те се обединяват в съюз на всички канонични епархии, който носи името "Комисия на Православната църква в Германия - Съюз на епархиите". Съществуването им не е последица на някакъв план, а резултат от един динамичен процес на имиграция и заселване на православни християни в Германия, продължил повече от сто години. Благодарение на това Православието в Германия днес е третото по големина вероизповедание в страната с 1.2 милиона вярващи.

вторник, 22 януари 2008 г.

Население

Германия има население повече 82 млн, което я прави първата с най-голямо население на Европа след Русия. Гъстотата на населението е - 228,9 на кв. км., естественият прираст - 1,0. Средна продължителност на живота - мъже - 74 г., жени - 80 години.
Етнически състав - германци - 93,4 %, местни малцинства - 0,3 % (от тях лужичани - 48,5 %, датчани- 33,9 %, холандци- 14,5 %,фризи - 3,1 %, евреи- 0,1 %). Емигрантите след Втората световна война са 6,2 % (от тях турци(вкл.кюрди) - 36,1 %, югославяни(общо) - 14,2 %, италианци- 11,2 %, гърци- 6,4 %, поляци- 6,1 %, испанци- 3,5 %, австралийци - 3,5 %, португалци- 2,3 %, араби(общо) - 2,3 %, други - 13,4 %). Извън страната живеят над 10 млн. немци, главно в САЩ, Канада, Русия, Казахстан, Бразилия, Аржентина, Парагвай и др. Градско население - 87 %.

Баварци

Произходът на баварския народ е намерил най-странни обяснения. За “най-сигурно” от тях минава така наречената теория за маркоманите, която е мотивирана точно преди 90 години от Цойс (Karl Zeuß, изписван и Zeuss; вероятно в “Die Deutschen und die Nachbarstämme” - “Немците и съседните племена”, 1837 г.; бел. прев.). Според нея баварците са някогашните маркомани, които към края на V или началото на VI век били дошли от Бохемия в Бавария и тук си били прикачили новото име “байвари” (Baywaren), означавайки се с него като хора, които са “били в Байхайм” (“in Bayheim waren”).
Старите баварци са били народ от ездачи. В баварските редови гробове се намират скелети на коне, принадлежащи към онази дребна порода, която още Цезар възхвалява, че била непретенциозна и извънредно издръжлива. Че баварците формирали един народ от ездачи, се потвърждава от легендата за възникването на конния пазар в Мюнхен.
В Бавария жените хосят островърхи шапки,окрасени с лентички и златисти шнурове.Неотменима част от костюма на жените са и накитите и украшенията за глава. Мъжете са носили костюми,които много напомнят тиролските- къси панталонки , тиранти и бомбета с птичи пера.

Политическа система

Към политическата система на Германия се отнасят федералните институциите, процесите по взимане на политически решение и тяхното съдържание в Германия. Основата на немската политическа система е парламентарната демокрация и федеративната организиция на държавата. От голямо значение за държавното устройство е силната конкуренция между политическите партии, поради което политическта система на Германия се отличава като партиина демокрация.Всяка една от 16те провинции има собствен Парламент, които се нарича Ландтаг и собствена конституция.

Административно деление

Германия е федерация на 16 провинции (Bundesländer). Те от своя страна се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie Städte). Пет от провинциите се делят и на общо 22 региона (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.
Провинция
Столица
На немски език

Бавария
Мюнхен
Bayern
München

Баден-Вюртемберг
Щутгарт
Baden-Württemberg
Stuttgart

Берлин

Berlin


Бранденбург
Потсдам
Brandenburg
Potsdam

Бремен

Bremen


Долна Саксония
Хановер
Niedersachsen
Hannover

Мекленбург-Предна Померания
Шверин
Mecklenburg-Vorpommern
Schwerin

Райнланд-Пфалц
Майнц
Rheinland-Pfalz
Mainz

Саарланд
Саарбрюкен
Saarland
Saarbrücken

Саксония
Дрезден
Sachsen
Dresden

Саксония-Анхалт
Магдебург
Sachsen-Anhalt
Magdeburg

Северен Рейн-Вестфалия
Дюселдорф
Nordrhein-Westfalen
Düsseldorf

Тюрингия
Ерфурт
Thüringen
Erfurt

Хамбург

Hamburg


Хесен
Висбаден
Hessen
Wiesbaden

Шлезвиг-Холщайн
Кил
Schleswig-Holstein
Kiel


Свободна държава Бавария (немски Freistaat Bayern) или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,4 млн. жители и е най-голямата по площ германска провинция - площта ѝ е 70 553 км². Столица на провинцията е Мюнхен.

Миграции

През 5 век, с отслабването и края на Римската империя множество германски племена предприели масови миграции в различни посоки, достигайки до Англия, Русия, Крим, Балканите, Испания и дори Тунис. С напредването на времето все повече племена се раздвижвали и с това незаетите земи намалявали, което довело до войни за територия. В резултат номадският начин на живот бил изоставен. Започнали да се строят укрепени племенни селища, които под водачеството на местни крале се борели за влияние. Победителите налагали начина си на живот над победените, но и сами възприемали елементи от тяхната култура. С това било поставено началото на ранногерманските народности и политически обединения. Така например в днешна Дания ютите се слели с даните, в Швеция геатите се слели със свебите, а в Англия — англите със саксите.
Доказателства за хора по земите на днешна Германия има от преди 700 000 години, но едва през 1871 година е създадена национална държава с името „Германия“.До 6 век сл. Хр. земите са населявани от келтски и германски племена.
Счита се дори , че преди да поемат на запад, германците дълго съжителстват с траките в днешните български земи. Тяхното племе кимбери преминава през І век преди Христа през тракийските земи. Документ за духовна близост, която постигат с траките са сцените по знаменития трако-германски котел "Гундесдрук-кесел" от град Бормозе, Дания. По-късно идват и други старо германски племена. Самият Константин Велики заселва 300 000 вестготи през 332 година в Мизия и Тракия. През 391 година Аларих І е избран за крал на вестготите в Тракия и от крепостта Нове, днешния град Свищов той поема със своята войска към Рим, за да влезе в историята като първия покорител на Рим през 410 година.

Произход и местообитание

Германите са исторически народ от индоевропейски произход, населявал Западна, Северна и Североизточна Европа от античността до късното средновековие. Техни най-близки роднини са балтите и славяните.
Германите говорели сродни диалекти на един и същ старогермански език, имали сходна митология и легенди. Наличието на общностно чувство сред германските племена се подкрепя от факта, че те имали специално понятие за не-германските народи — walha, откъдето вероятно се развиват наименования като Уелс (Wales), Валон (Walloon) и Влахия (Wallachia).При липсата на мащабно държавно обединение и както било характерно за народите в родово-общинна фаза на обществено развитие, германите живеели свободно, по племена и родове, предвождани от свои племенни старейшини или крале.
Готите са номадско племе с германски произход, което е населявало Централна Европа. Счита се, че това е било за известно време преди да се насочат на изток и да подчинят част от прароднините на славяните.

Местонахождение

Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15 и 55°03'33 северна ширина и 5°52'01 и 15°02'37 източна дължина. На север граничи с Дания (дължина на границата 67 км), на североизток с Полша (442км), на изток с Чехия (811км), на югоизток с Австрия (815км; без граница в Бодензее (Bodensee), на юг с Швейцария (316км; с граници на ексклавa Бюзинген (Büsingen), но без граници на Бодензее), на югозапад с Франция (448км), на запад с Люксембург (135км) и Белгия (156км) и на северозапад с Холандия (576км). Дължината на границите възлиза общо на 3,757 км. Докато на севрозапад бреговете на Северно море, а на североизток - на Балтийско море образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на Алпите.

Кратка история

Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим, и с това се дава началото на Свещената римска империя (известна още като Първи немски райх), която въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми просъществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.
Между 1815 и 1871 Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).
Вторият райх, известен още като Германска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и в началото на 20 век към немската държава са присъединени колонии в Африка,Азия и Океания.
През 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците за най-големия противник на страната. По време на Първата световна война Германия напада Франция през 1914 година. След първоначалните успехи войната се превръща в бавна битка в окопите, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от Ваймарската република.
Според Версайския мирен договор, Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайно леви и крайно десни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.
Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).
Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.
През 1949 г. са основани 2 немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР). ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesländer), а ГДР от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преоразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.
След разпадането на Източния блок, ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Германия е водещата сила в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.
Германия е първа икономическа и политическа сила в Европа и трета в света след САЩ и Япония, а по оборот на външната търговия е на първо място (2005).

За Германия...

Федерална република Германия или накратко Германия (на немски Bundesrepublik Deutshcland) е федерална държава в Западна Европа. Тя граничи със Северно море,Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция,Люксенбург , Белгия и Нидерландия на запад.
Столица и седалище на федералното правителството е Берлин. Политическата система е федерална и организирана като парламентарна демокрация: според член 20 на Конституцията Германия е демократична и социална федерална и правова държава. Състои се от 16 суверенни провинции. С повече от 82 милиона жители, Германия е страната с най-многобройно население в Европа след Русия. Германия е сред членовете на ООН, Европейския съюз, НАТО и Г8.