Миграции

През 5 век, с отслабването и края на Римската империя множество германски племена предприели масови миграции в различни посоки, достигайки до Англия, Русия, Крим, Балканите, Испания и дори Тунис. С напредването на времето все повече племена се раздвижвали и с това незаетите земи намалявали, което довело до войни за територия. В резултат номадският начин на живот бил изоставен. Започнали да се строят укрепени племенни селища, които под водачеството на местни крале се борели за влияние. Победителите налагали начина си на живот над победените, но и сами възприемали елементи от тяхната култура. С това било поставено началото на ранногерманските народности и политически обединения. Така например в днешна Дания ютите се слели с даните, в Швеция геатите се слели със свебите, а в Англия — англите със саксите.
Доказателства за хора по земите на днешна Германия има от преди 700 000 години, но едва през 1871 година е създадена национална държава с името „Германия“.До 6 век сл. Хр. земите са населявани от келтски и германски племена.
Счита се дори , че преди да поемат на запад, германците дълго съжителстват с траките в днешните български земи. Тяхното племе кимбери преминава през І век преди Христа през тракийските земи. Документ за духовна близост, която постигат с траките са сцените по знаменития трако-германски котел "Гундесдрук-кесел" от град Бормозе, Дания. По-късно идват и други старо германски племена. Самият Константин Велики заселва 300 000 вестготи през 332 година в Мизия и Тракия. През 391 година Аларих І е избран за крал на вестготите в Тракия и от крепостта Нове, днешния град Свищов той поема със своята войска към Рим, за да влезе в историята като първия покорител на Рим през 410 година.